Само 18.4% от хората общуват чрез интернет с държавните и общинските институции, близо 17 на сто пазаруват онлайн, а 58.1% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години, ползват глобалната мрежа поне веднъж седмично, това показва проучване на Националния статистически институт за използването на информационно-комуникационни технологии, проведено през тази година.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон, като на него залагат 70.4% от активните потребители, когато са у дома и на работа, и 69.1 на сто от тези, които сърфират навън. Прави впечатление, че 6.2% от ползващите интернет у дома го правят през смарт телевизор наред с традиционните компютър, лаптоп и таблет. Резултатите за тази година показват увеличение с 4.4% за година на домакинствата, които имат достъп до интернет вкъщи, като те са вече 63.5%.
През годината с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е Североизточният район (67.3%). След него се нареждат Югозападният и Южният централен район - по 64.9%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 58.6% от домакинствата.
Близо половината от домакинствата, които нямат интернет, посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет. 42.5% пък смятат, че нямат нужда от него.
58% от населението ползва интернет поне веднъж седмично
През текущата година 58.1% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично, което е с 3.5 процентни пункта по-висок резултат от 2015 г.
Най-активни потребители на интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като 87.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В същото време 12.9% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.
Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - докато 86.6% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 28.5 на сто от хората с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.
Над 95% ползват интернет за разговори, мейл или социалните мрежи
Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 95.3% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи или за изпращане/получаване на електронна поща.
81.4% от анкетираните използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн вестници, новини, списания или намиране на информация за стоки или услуги. Следва делът на ползващите интернет за забавление (слушане на музика онлайн, играене на игри, гледане на телевизия в интернет, видео при поискване и др.) - 63.6 на сто.
Най-нисък е делът на лицата, използващи интернет за творчество (качване на собствено съдържание, създаване на уебсайт или блог) - 35.6%.
Само 18.4% от хората общуват през мрежата с институциите
През 2016 г. 18.4% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (15.0%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (9.3 на сто) и изпратилите попълнени формуляри (6.5%) през последните дванадесет месеца.
За да се възползват максимално от възможностите, които предоставят цифровите технологии и глобалната мрежа, е необходимо потребителите да имат подходяща информационна грамотност и е-умения. Резултатите от проведеното изследване показват, че 38.5% от лицата умеят да копират или преместват файлове или папки, а малко над една четвърт могат да работят със софтуер за обработка на текст.
Почти равни са относителните дялове на лицата, които се справят с инсталиране на софтуер или приложения (14.4%), изготвят презентации (14.0%) или използват софтуер за електронни таблици (14.1%). Едва 1.0% от лицата са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.
16.6% пазаруват онлайн
През 2016 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 16.6%. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората на възраст 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 31.1 и 29.9%. Едва 1.3% от населението на възраст 65 - 74 години извършва поръчки по интернет.
Жените са били по-активни в онлайн пазаруването от мъжете. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като 77.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули.
На следващо място са стоките за дома (24.2%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (23.4%). Повечето стоки и услуги са били закупени от продавачи от България (87.4%). От други европейски страни са пазарували 41.4%, а 18.7 на сто са избрали търговци извън страните от ЕС.
Повече от половината сърфиращи, не се притесняват, че действията им в интернет се следят
Данните показват, че половината (50.1%) от потребителите на интернет предоставят някакъв вид лична информация в глобалната мрежа. Най-често това са данни за контакт (домашен адрес, телефонен номер, мейл) - 40.2%, като лицата с основно или по-ниско образование са по-малко склонни да дават лична информация в интернет (28.6%).
Най-малко лица са предоставяли данни за разплащане (номер на кредитна или дебитна карта, номер на банкова сметка) - относителният им дял е 8.7%. Голяма част от лицата, използващи интернет (52.2%), са запознати с факта, че "бисквитките" (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, но едва 14.1% са променяли настройките на интернет браузера си за ограничаване на броя на "бисквитките", които се съхраняват на компютрите им.
Малко повече от половината лица, сърфиращи в мрежата, нямат притеснения, че действията им в интернет се записват с цел изпращане на съобразени с интересите им реклами (50.8%). Вероятно това е причината само 8.7% да използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в интернет (anti-tracking софтуер).
http://www.dnevnik.bg/biznes/2016/12/12/2881561_samo_184_ot_bulgarite_obshtuvat_chrez_internet_s/